Akdeniz: Dünya devriminin yeni havzası!

The Mediterranean: new basin of world revolution!

البحر الأبيض: الحوض الجديد للثورة العالمية

مدیترانه: حوزه جدید انقلاب جهانی

Il Mediterraneo: nuovo bacino della rivoluzione mondiale!

Μεσόγειος: Νέα λεκάνη της παγκόσμιας επανάστασης!

Derya Sıpî: Deşta nû a şoreşa cihânê

Միջերկրական ծով: նոր ավազանում համաշխարհային հեղափոխության.

El Mediterráneo: Nueva cuenca de la revolución mundial!

La Méditerranée: nouveau bassin la révolution mondiale!

Mediterrâneo: bacia nova da revolução mundial!

Долу ръцете от стачката на металурзите в Турция!

The metalworkers’ strike in Turkey, declared by all three unions present in that industry and involving around 130 thousand workers, ended with a partial victory for the workers. The bosses’ organisation agreed to roughly eight times the wage raise that it had conceded on the first round of negotiations. Given the fact that one of the unions, by far the strongest in the industry, is a yellow union that was set up under the military dictatorship of the early 1980s precisely to regiment the struggle of metalworkers, itself the leading force in the struggles of the working class of Turkey up until that time, and that another of the three is affiliated to a confederation that slavishly follows the line of the AKP government, this in itself is quite an accomplishment. However, even more importantly, and of clear significance in terms of which side was able to impose its will, the term of the contract was held down to the conventional two years rather than the three advocated by the capitalists of the industry. The fact that these gains were wrested in the context of a State of Emergency, which the AKP government, by Erdoğan’s own candid admission, uses against the workers and in the interests of the capitalists, and the concomitant ban that was declared on the strike even before it took off, is all the more reason to rejoice.

These achievements are simply an outcome of the spectacular spontaneous movement of wildcat strike action accompanied by sporadic factory occupations waged by tens of thousands of metalworkers two and a half years ago, in May-June 2015. This movement was a full-scale reaction of fully-justified rage against the capitulation by the yellow union in that round of collective bargaining. Now, the union has apparently ended up mastering an immensely difficult situation, as a result of a visible change in its policy and at the expense of serious concessions on the part of the capitalists. It is yet be seen whether the bulk of the members of this union will simply go back to their earlier complacency as a result of the substantial gains made in this round of collective bargaining or whether with its newly acquired self-confidence deepen the process of challenging the policy of subservience to bosses to which the union is probably getting prepared to return to.

The reason why this is only a partial victory is two-fold. On the one hand, the strike ban of the government, although questioned by at least two of the unions, was in the final analysis observed. It is true that the only class struggle union among the three openly declared that the ban does not “bind” them and that even the yellow union had to have recourse to some cosmetic action. Nonetheless, these actions were only preparatory skirmishes in what could have turned out to be a major class war, which would have been a threat to Erdoğan’s popularity among wide layers of the working class. On the other hand, and as was already pointed out, viewed in its entirety, the process ended up taking the wind out of the sails of the memorable movement of May-June 2015.

International solidarity always plays a positive part in the struggle of the working class. In this case, too, working class and socialist organisations from around the world, from the US to Russia, from Argentina to Azerbaijan, and from the Balkan countries contributed to encourage at least the more class conscious elements among the metalworkers. This is all the more important at a time when the government of Turkey is trying to whip up a jingoistic and militaristic enthusiasm in favour of the war in Afrin in northern Syria.

We publicly thank all of the organisations and individuals that have contributed to this international solidarity.

 

We are publishing below the international solidarity petition and the organizations and individuals that signed it, in Bulgarian:

 

Долу ръцете от стачката на металурзите в Турция!

Правителствената забрана на стачката означава, че деспотизмът на ПСР (партията на Ердоган б. пр.) обслужва шефовете!

Международна солидарност с металурзите в Турция!

Правителството на Ердоган/ПСР абрани стачката на металурзите, намесвайки се в колективния процес на договаряне на 130 000 работници. Това е незаконно, нелегитимно и неприемливо. 130 000 металурзи в Турция обявиха стачка, която трябваше да започне на 2 Февруари 2018 г. В стачката се включиха и трите синдикати, присъстващи в металургията. Металургични синдикати, обединени в три различни конфедерации следващи противоположна идеологическа линия се включиха в стачката едновременно. Само този факт е достатъчно доказателство за неотложността на положението на работниците в този отрасъл, като един от синдикатите, най-големият казионен профсъюз, е същия, срещу който десетки хиляди работници протестираха само преди две години, а вторият е свързан с конфедерацията, контролирана от управляващата партия ПСР!

Стачката е обявена, като съпротива срещу налагането от организацията на шефовете на занижени заплати в ситуация, в която металурзите в Турция получават една от най-ниските заплати в страната и в други сравними държави, като в същото време работят най-дългите часове с най-нисък процент на отсъствия. Друго нововъведение, налагано от шефовете е да удължат срока на колективния трудов договор отвъд двугодишния период, който по правило се спазва във всички индустрии в Турция. Те искат да го удължат на три години, за да могат да се възползват от предимствата на ниските заплати за по-дълъг период от време. 130 000 стачкуващи работници щяха да бъдат достатъчно мощна сила, за да се преборят с техните планове,  ако не беше намесата на правителството на ПСР на Реджеп Тайип Ердоган на страната на капиталистите. Това са предимно големи съвместни предприятия между турски и чуждестранни империалистически корпорации като Форд Отосан, Рено, Мерцедес, Тофас (дъщерно дружество на италианската Фиат) и други. Това правителство вече забрани три стачки в металургията през последните три години, както и няколко големи стачки в стъкларската, нефтохимическата промишленост и банковата индустрия.

Президентът на републиката, Ердоган открито се похвали, че правителството му използва извънредното положение в страната, обявено в отговор на неуспешния опит за преврат през юли 2016 г., за да предотвратява стачки!

Подкрепяме справедливата борба на металурзите на Турция срещу налагането на неприемливи условия от страна на капиталистите и обявяваме пълната си солидарност срещу намесата на правителство в законното право на стачка, независимо от предтекста, който то използва за да смаже борбата на работниците!  Призоваваме силите на работническата класа във всички страни да обърнат вниманието си към тази стачка:
Режимът на Ердоган правилно е критикуван поради все по-деспотичните си практики. Забраната на законна стачка е ясен пример за тези практики и разкрива режима на Ердоган такъв, какъвто реално е: правителство в служба на шефовете срещу борбата на работническата класа.

Металурзи от Турция, ние сме солидарни с вас!

Evgeny Kozlov - Secretary of the Executive Committee of the Russian Party of Communists (RPK), Russian Federation

Tatiana Filimonova, Michail Konashev, Vladimir Oreshnikov - Co-Chairmen of the Council of the Association of Marxist Communities (AMO), Russian Federation

Kirill Vasiliev - Secretary of the Regional Committee, Leningrad Regional department of the United Communist Party (OKP), Russian Federation

Ivan Ovsiannikov- member of the Council Russian Socialist Movement (RSD) and guide of the Information Department of the Inter-regional Trade Unions Association (MPRA), Russian Federation

Alexander Buzgalin, Ludmila Bulavka and Andrey Kolganov - the Alternativyi movement, Russian Federation

Steering Committee of Solidarity, USA

Partido Obrero (Workers’ Party - PO), Argentina

Ergatiko Epanastatiko Komma (Workers Revolutionary Party- EEK), Greece

Partido de Los Trabajadores (Workers’ Party - PT), Uruguay

Marxilainen Työväenliitto (Marxist Workers’ League - MTL), Finland

Sosialist Elm, Azerbaijan

ARSindikat, Bulgaria

Diversia, Bulgaria

Daniela Penkova and Ilian Stanchev - Dokumentalni, Bulgaria

Lenka, Macedonia